Четиридесет и осем часа, а? Добре тогава. Можеше поне да се наслади на почивката. Скай се отпусна назад и се провикна:
- Ей, Джо!
Някакъв дрипав мъж, с набола брадичка и мътни очи, видно на тридесет и пропит с миризмата на евтина водка и цигари се обърна. Погледна я очудено, но след това палава пламъчета огряха зениците му. Леа му се усмихна точно толкова палаво и стана от леглото. Размаха показалеца си, като искаше той да се приближи към нея. Деляха ги решетките на двете килии и коридор, широк два метра.
- Ти си идеалната компания! - иронично каза Леа, но изглежда "Джо" се хвана. Скай съзря кутията с цигари на пода на килията му.
- Казвам се Леа. - усмихна се тя и погледна към лежащата кутия. - Дай да...
Той разбра какво искаше да каже Маршъл, пресегна се, взе кутията и я метна. Скай протегна ръка през решетката и ловко я улови.
- Благодаря!
Извади една цигара и я запали със запалката, която беше прибрана вътре. Дръпна силно, а след това издиша. Подхвърли кутията обратно на "Джо" и се облегна на влажна, мухлясала стена. След това си говори с него няколко часа, може би пет, или пък шест, на няколко пъти той ѝ подхвърля кутията, накрая забрави, че е в нея, заспа на пода и захърка.
Леа се изтегли на дървения нар и отпуши за пореден път от цигарата.
'Още само тридесет часа.'