Ревю на "Алексансър Маккуин" Колекция Пролет/Лято 2011

Ревю на "Алексансър Маккуин" Колекция Пролет/Лято 2011 Lindsey-wixson-for-alexander-mcqueen-spring-2011__oPt

Новата колкоция беше излязла преди няколко седмици през Седмицата на модата в Ню Йорк и тукашния хай-лайф нямаше как да пропусне да видят последните творения на прочутия британец, който отне живота си миналата година.
Новия директор по дизайна, Сара Бъртън, обяви, че всички ревюта за този моден сезон ще са трибут към паметта на успелия дизайнер.
Ревю на "Алексансър Маккуин" Колекция Пролет/Лято 2011 104800357_e__big

Ревю на "Алексансър Маккуин" Колекция Пролет/Лято 2011 104800357_e__big

Ревю на "Алексансър Маккуин" Колекция Пролет/Лято 2011 Alexander_mcqueen_spring_summer_2011_collection_t

Ревю на "Алексансър Маккуин" Колекция Пролет/Лято 2011 ALEXANDER-MCQUEEN-SPRING-RTW-2011-PODIUM-031_runway

Сестра ми ме замъкна на някакво модно ревю. Обичах модата, колкото и странно да звучи това за полицайка. Седнахме на първият ред, на 13 и 14 място.
- Нали не ми правиш номер?!
Попитах и погледнах Ерика. Тя кимна отрицателно.
"Ще видим.." - помислих си.

Зад сцената беше лудница. Гримове, много високи токчета и неудобно бельо. Леа се възхищаваше на новата колекция, но някои от дрехите, които се налагаше да покаже бяха повече от неудобни. Дори не знаеше какво прави тук и откога бе модел, но за една седмица тя се запозна с един фотограф, преспа с него и ето я - готова да нахлузи петнайстетсантиметрови токове и да излезе да се кълчи пред няколко десетки човека.
Скай реши да надникне отпред и да огледа ситуацията. Имаше няколко човека, които хванаха окото ѝ. Добре де, всички хванаха окото ѝ.
'Богати, надути, нищо неподозиращи. Страхотна плячка за някой масивен грабеж.'
Британия обърна глава и потърси с поглед малката чантичка, с която бе дошла тук преди повече от пет часа. В същия момент някаква кукличка се наведе и започна да ровичка из джобовете. А там имаше един деветмилиметров пистолет и джобна ножка, заедно с няколко фалшиви кредитни и лични карти.
- Хей, кучко! - извика Леа и моделката се обърна с тъпо изражение на лицето ѝ. - Не бутай това! Разбра ли?
Скай се опита да прозвучи, колкото можеше по-страшно. Когато момичето се отдръпна, Британия изтегли бавно ципа и погледна съдържанието. Всичко си бе на място.
Момичето хвана чантата си в ръка и отново надникна през кулисите. Чак сега погледът и хвана нещо по-интересно.
'Елизабет Грейс и малката сестричка' помисли си тя.
Какво правеше това задръстено ченге на такова място?! Шефката на полицията няколко пъти бе разследвала случаи на Скай, но никога не можеше да я хване. Но днес... днес е пълно с хора, нямаше как да избяга на момента, затова Леа предварително обмисли планът си, който щеше да се задейства на секундата, когато тази загуба на време приключи.

Елизабет се огледа. Не видя никой познат.
Имаше страшно много хора, явно дизайнерът е доста известен. Ревюто започна. Моделите започнаха да излизат един по един.
Мина момиче с дълга бяла рокля цялата в пух и лицето и' се стори много познато на Елизабет.
Леа Скай Маршъл. Да точно така! Това беше тя! Престъпничка, която не веднъж е избягвала на Елизабет.
- Ерика. Мисля че ще има проблем на това ревю. Виждаш ли това момиче? - попита Лиз и Ерика кимна. - Това е престъпничка, която не веднъж съм се опитвала да хвана. - каза тя. - Стой тук, и ако случайно се случи нещо, звънни на полицейския отряд да дойде. Ясно? - настоя Грейс и погледна малката си сестричка. - Пази се, стой близо до някой.
Говореше и' като на бебе, но Ерика понякога беше такова, особено в момент на паника.

Страхотно! Забелязаха я! Елизабет Грейс побутна момичето до нея и прошушна нещо в ухото ѝ, а сестра ѝ любопитно заби поглед в Скай. След това извади телефона си и погледна екрана му, готова да набере 911.
Когато мина покрай тях, Британия намигна закачливо на полицайката, направи една чупка в кръста и се обърна. Завъртя се на триста и шейсет градуса и пое обратния пън по подиума към гримьорната. Забеляза как проницателния поглед на ченгето следеше всяка нейна крачка, всяко нейно действие.
Мина само секунда от слизането ѝ от подиума и Маршъл вече се бе запътила към чантичката си. Преди да облече следващата си рокля - готическа, чернобяла, с много пластове и голи рамене - тя все малката ножка, изгравирана с инициалите М.С.Л, Леа Скай Маршъл на обратно. Тя закрепи ножката между двете си гривни, с които не се разделяше и се вмъкна в дизайнерската дреха.
Обу високите токове и излезе за пореден път. Една дълбока въздишка изскочи от гърдите ѝ и тя завървя по подиума. Всички погледи и фотоапарати бяха насочени към нея и роклята ѝ, но нейния поглед бе забит в дребничката блондинка, която незнайно как бе станала Шеф на полицията. Отпусна леко ръката си и малката сребърна ножка се спусна в дланта ѝ.
Видя сините очи на Елизабет и сестра ѝ внимателнода наблюдават слабото тяло на Леа и това я накара да се усмихне, готова за екшъна, който щеше да се разиграе тук след няколко минутки.

Елизабет следеше всяка стъпка на престъпничката Маршъл. Една най-малка грешка и всичко щеше да отиде подяволите.
- Помниш какво ти казах, нали? - прошепна Елизабет на малката и' сестра Ерика.
- Да, спокойно. - каза момичето не отделяйки очи от престъпничката.
Личеше си че престъпничката планираше да направи нещо точно в този ден. Да видим обаче какво ще е..

Тихия разговор, който сестрите водеха, изкарваше Леа от нерви. Искаше вече всичко да свърши. Когато се прибра и седна на стола в нейната гримьорна. Отвори малката чанта и изваде деветмилиметровия "Smith & Wesson", на който беше изгравиран лотус - любимото цвете на Леа. Приливът на адреналин накара ушите ѝ да горят, сърцето ѝ да бие бясно, а кракът ѝ затрака по пода в ритъм с музиката, която съпровождаше ревюто от другата страна.
Когато дойде ред всички момичета да излязат заедно на подиума и да посрещнат Сара Бъртън, главната дизайнерка, Скай стана решително от нейния стол и стисна здраво пистолета. Благодарение на дългите ръкава на роклята ѝ, той не се забелязваше.
На подиума, Британия беше някъде по средата на редицата от тридесет момичета, от които само около петнайсет говореха правилен английски. Скай дръпна безшумно спусъка и се приготви за стрелба. Докато всички ръкопляскаха на дизайнерката, тянезабелязано вдигна ръка...
Куршумът проби тавана и от него се отделиха няколко парчета мазилка, които падаха около крещящите зрители.
- Всички на земята! - извика тя.
Някои хора се подчиниха и залягаха между столовете. Само Елизабет Грейс остана права. Скай изтреля още един куршум този път в нейна посока.
- Казах на земята, малката! - извика още веднъж и за пореден път натисна спусъка.
Ченгето извади един пистолет от чантата си и понече да стреля, но изглежда той не беше зареден. Тогава погледна Маршъл объркано, хвърли пистолета на земята и легна на пода до сестра си покорно.
Леа се прближи до една бабичка, хилава и болна на вид, и взе чантата ѝ. Оттам извади няколко скъпи на вид пръстени, обсипани с диаманти и рубини и се прибра в съблекалнята. Изтреля още един куршум, за да предупреди никой да не мърда, съблече роклята, но все пак я набута в един сак, защото много и харесваше, и обу дънките си и торбестата тениска, с която беше дошла. Обу черните си високи токове и излезе през задния вход.

- Стой тук. - каза Лиз на Ерика.
Зареди пистолета си и докато тичаше извика на всички.
- Успокойте се, всичко е наред.
Погледна Ерика отново и малката сестра на Елизабет кимна все едно казвайки "Знам какво да правя."
Елизабет хукна със огромна скорост към престъпничката. Видя накъде отива. Елизабет изтреля един куршум в посока на момчието което беше провалило модното ревю и продължи да тича след нея.
Леа Скай Маршъл се обърна в посока на Лиз и изстреля поредния куршум, но не олучи. Елизабет се възползва и забърза темпото. Стигна Маршъл и каза.
- Ръцете на тила! Веднага! - изкрещя.

- Ръцете на тила! Веднага! - изкрещя ченгето и с опита да хване Скай.
Обаче тя не се даде на бой. Очакваше точно това да стане. Това беше плана, затова носеше ножката. Когато момичето се приближи максимално, Леа отвори ножката с едно щракване и заби острието малко под хълбока на момичето. Ножът прониза бялата шифонена риза и се вряза в тялото ѝ.
Скай извади ножа и го прибра. Елзабет Грейс се беше превила от болка, но скоро след това се изправи и лека-полека затича след Маршъл. Повтори още няколко пъти заповедта, но Леа само се изсмя и направи ще няколко метра.
- Няма да стане. - каза тя през смях. - Шоуто ти хареса, предполагам. Затова ли си толкова кисела, Лизи? Да не провалих ревюто?
На пътя на Британия се изпречи един стар Шевролет Импала. Тя разби стъклото на предната седалка с пистолета и дръпна ключалката. Отвори бясно вратата и се намести на седалката. С ярост мяхна корпуса, под който стояха всички контакти и бушони. Понеже нямаше ключ, Леа все две от жиците и направи искра. Двигателят замърка, а на лицето на Скай се появи самодоволна усмивка.
Когато натисна газта и превъртя гуми, тя се облегна на седалката, но в същия момент един куршум счупи предното стъкло и се спря в рамото ѝ. Проклетата блондинка я беше улучила. Няколко стона на болка се отрониха от гърлото ѝ, но тя тръсна глава и даде на задна предавка, за да излезе от малкия паркинг.
Рамото ѝ кървеше, а тя не можеше да фокусира. Губеше кръв. Пресегна се и отвори жабката и намери някакъв стар плат, който притисна към кървящата си рана.

Болеше много, но както трябва полицайката беше свикнала на болка. Изстреля поредният куршум и за втори път тя оцели Маршъл. Този път в ръката.
Възползва се от момента в който Скай спрря колата, за да се превива от болка, и се затича максимално бързо към колата на престъпничката.
- За последен път. Излез от колата! - изкрещя Елизабет. - Веднага.

Леа беше страхотна актриса и само чакаше полицайката да захапе въдицата. Работата беше там, е Скай носеше бронежилетка, която улови куршума, който бе предназначен за стомаха ѝ.
Тя се прев, сякаш от болка и видя с периферното си зрение как Елизабет се приближаваше бежешком към Шевролета и крещи на Леа да слезе от колата.
- Извинявай, скъпа, няма да стане! - рече Скай и натисна педала на газта до последно. Колата потегли напред и само след няколко секунди щеше да се срещне с тялото на дребната блондинка. Когато Елизабет озъзна какво се кани да направи Британия се отдръпна рязко и остави колата да се носи напред.
Леа наби спирачки и след един рязък завой наляво отново се бе насочила към полицайката. Около нея хвърчаха куршуми, стъкла, които се забиваха в кожата ѝ, но тя беше недосегаема. Сякаш от загубата на кръв тя не усещаше болка. Изсмя се няколко пъти и спря колата. Беше ѝ писнало да бяга, а и от колата не беше останало много.
- Хайде де, ела да ме хванеш, Лизи! - прикани я Скай. Закрачи бавно към нея, като дръпна спусъка на пистолета си, готова да стреля. Знаеше, че след това ще отиде в затвора, но пък руснакът Петрович, ще плати гаранцията.

Елизабет излизаше извън нерви. Леа искаше да я простреля, но нямаше да успее. Елизабет се направи че е беззащитна и в последният момент извади пистолета и простреля Леа Скай Маршъл в главата. Тя нямаше да умре, щеше да отиде в някоя от килиите в затвора в която лекари помагат на болните затворници.
- А сега, ако не искаш да те улуча и в мозъка просто се предай. - каза Лиз и отиде зад гърба на Маршъл и и' сложи белезниците. - Хайде към затвора. - усмихна се полицайката и забута Маршъл към полицейската кола която беше наблизо. Вкара я вътре като внимаваше с главата и'.